Няма точни сведения кога точно е основано село Згориград. Името му почти липсва в преведените османски регистри. Изглежда, че жителите му са били зачислявани от турската администрация заедно с жителите на Враца. Според едно местно предание село Згориград е било част от старинния Вратица. Това ще да е и най-правдоподобно, тъй като името му означава "градът зад планината".

Древните траки са давали имена на населени места с добавката "град", само на селища, които се намират до изключителна природна забележителност.

Основен поминък на местното население, още от дълбока древност е било рударството. В една стара купчина медна шлака бе намерена медна брадва копач, която не е била употребявана за работа. Тази брадва копач датира от втората половина на медно-каменната епоха, което ще рече четвъртото хилядолетие преди Христа. В района на селото са намерени и бронзови брадви, датиращи от края на бронзовата епоха и каменни калъпи за тяхното отливане. В стари галерии на мина "Плакалница" са намерени стари рударски инструменти от желязо и медни византийски монети с последна емисия от името на император Исак II Ангел, 1185-1195 г.

Всички тези находки показват, че в околностите на Згориград е имало и леярни. Не бива да бъде чудно, че ако се направи химичен анализ на намерените в Северозападна България оръдия от мед и бронз, ще се види, че произходът на много от тях ще сочи медните находища около с. Згориград. Според проф. Димитър Йоцов, който се позовава на историци от XIX век като прокоп, професорите Лежан и Рофщро, та даже и на Феликс Каниц "цялата згориградска котловина с нейните твърде интересни топографски условия е била римски укрепен пункт със задачата да охранява прохода към София".

Друга историческа теория твърди, че римляните били привлечени от богатите медни руди в околностите на Згориград и подновили експлоатацията на старите тракийски рудници в района на Плакалница и Медна планина.

Постепенно в поречието на р. Лева около прохода Вратцата възникнало голямо рударско селище, чиито останки и досега могат да се открият от местността Вратцата до южните части на землището на Згориград. От древността през Згориград са минавали някои от най-важните пътни артерии на траките и Римската империя. Първият, Враца-Згориград през Врачанския балкан, спускал се към с. Зверино, където през стария брод пресичал река Искър и при с. Елешница се вливал в пътя Етрополе - София. Вторият, по-западен и по-използван е Враца - Згориград - с. Елисейна, откъдето продължавал към Софийското поле. Третият път вървял западно от Искърския пролом: Враца - Згориград - Осиково и слизал при устието на река Пробойница.

На левия бряг на река Лева след Вратцата личат основите на църква, обградена от двоен зид. И досега в скалите се виждат вдлъбнатини от някогашна чешма, хващала водите на буен извор. Църквата е датирана от X – XI век.

През време на турското робство в Османските регистри за Згориград се споменава като място, където са живели известни доганджийски фамилии, хора които са отглеждали, дресирали и доставяли ловни соколи на султанския двор.

За селото се споменава в лист от ръкописен апостол от XVI век: "Да се знае коги повезах аз грени Йован, коги повезах сий Апостол от село Згориград у Враца у горната махала, та беше поп Стоян, та плати Петоко Атанас/ов/ това лето брату."

В началото на XVII в ек населението на Згориград се разделя на две половини. Притежателите на земеделска земя мигрират в покраищата на Врачанското поле, където имат възможността да работят, както своя земя, така и земя на богати български и турски земевладелци. Другата половина от згориграждани в огромната си част са скотовъдци, чиито животни пашуват през пролетта и лятото в. т.н. "совати" по билото на Врачанската планина.

Част от згориграждани са използвали водата на р. Лева за изграждането на воденици /"кираджейки"/. По цялото поречие на реката е имало над 30 воденици.

В края на XVIII век на сегашната територия на селото започват да се настаняват преселници от Оплетня, Очин дол и селата по поречието на река Лескова и Лакатнишка.

През 1902 г. гръцкият предприемач Мавро Кордато, руски поданник жител на Цариград, с 12 души миньори – черногорци и италианци, започва работа в откупения от него район на рудник "Плакалница", с което след дълъг период от време се подновява рудодобива. Това решително променя поминъка и начина на живот на жителите на Згориград. От земеделско-скотовъдно селище то се превръща в миньорско работническо село и тази промяна пряко се отр a зява в бита на днешните му жители.